Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

27 Май 2014 /Вторник/ 14:23:49
прочитания: 1763
Автор: Нона Станева, II Журналистика

19 Декември 2012 /Сряда/ 05:57:13
прочитания: 1955
Автор: Даниела Цекова-Райчева, IV курс Журналистика

01 Декември 2012 /Събота/ 14:06:44
прочитания: 2857

Самотен страж и надежда за спасение

До върха на морския фар в Шабла водят 132 стъпала, а там са халогенният прожектор и гръмоотводът с позлатен връх

27 Май 2014 /Вторник/ 14:23:49
1763 прочитания




    
 Когато нощта в морето е непрогледна, черна и бурна, единствената светлина, която си пробива път до взора на моряците, за да ги предупреди за опасност, е светлината на фаровете. А тя е като надеждата – далечна и едва мъждукаща. Такава е светлината и на Шабленския фар. Тя просветва три пъти на всеки 25 секунди. Отблизо не изглежда толкова силна, но се вижда на 15 морски мили навътре в морето, а при ясно време – до 17. Този сигнал повече от век и половина указва пътя на мореплавателите в Черно море

Той предпазва корабите от сблъсък с дългия почти една морска миля подводен риф, намиращ се срещу днешния къмпинг „Добруджа“. Предупреждава и за опасностите от затъване в плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. До 1963 г. той е работил с въртяща се оптика. Сега сигналът се излъчва само от една мощна електрическа крушка.

Изключително дълга и интересна е историята на фара. Още древните елини са палели огън на това място на брега, който бил поддържан да гори от дежурна стража (т.нар. огнева стража). Някои предполагат, че фарът за пръв път може да е построен още по времето на император Юстиниан I (527-565). Основание за подобно твърдение е техниката на градеж, която личи в основата. Осмоъгълната кула е зидана до върха с розов хоросан с пълнеж от счукана керамика, както са зидани римските и византийските сгради. Историците още спорят кога всъщност е построен фарът на Шабла, но за дата на откриването му се приема 27 юли 1856 г. Още през 1786 г. обаче един австрийски военен разузнавач – Венцел фон Броняр, обикаляйки бреговете на Северното Черно море, пише за висока фарова кула на пет мили северно от Калъч бей кьой (Камен бряг). Австрийският офицер дава следното описание: „Край този бряг могат да застават много тежки военни кораби, но понеже тук ставали много корабокрушения, в края на краищата Портата издигнала на 5 мили от селото висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчният фар.” В документацията на италиански кораб, акостирал у нас, пише, че фарът край Шабла съществува от
1844 г. По-късно, през 1852 г., френският пътешественик Ксавие Омер дьо ла Ел вижда на нос Шабла красив, но изоставен фар. По това време Високата порта в Истанбул приема предложението на френския си съветник капитан Мишел за сключване на концесия с няколко френски банки и създаване на Компания на фаровете на Османската империя. Така в края на Кримската война (1853-1856), през която фарът е бил разрушаван няколко пъти, той е възстановен от френски и български инженери.

Фарът на нос Шабла е не само най-старият, но и най-високият (32 метра) в България. Основата на съоръжението е квадратна база с ширина 8,8 и височина 10 метра. В сечението на пиластрите, поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 метра. Иначе стените са дебели метър и 20 см, поради което дори през зимата студ в помещението не прониква. Централният купол е поддържан от четири по-малки. Конструкцията му е единствено от камък и хоросан. 132 стъпала водят до върха на фара, където е халогенният прожектор. Гръмоотводът завършва с елегантна извивка и позлатен връх. На една от стените е запазен възпоменателен надпис и монограм с името на султан Абдул Хамид.  Шабленци не без гордост споделят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар.

Има няколко много любопитни неща, свързани с фара на нос Шабла… Координатите му са 43 градуса и 32′ северна ширина и 28 градуса и 36′ източна дължина, което го прави най-източната точка на България.
В Шабленския фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 г. Преди 15 години пазачите са написали писмо до бъдещото поколение и са го поставили в стените на съоръжението. В него те са описали любопитния факт, че дължината до брега през 1948 г. е била
29 метра, а през 1996-а – само 13.
Петима са пазачите, които денонощно следят работата на съоръжението. Дежурствата се сменят на всеки 8 часа.  Един от тях е Ташо Николов, който 25 години работи  тук.  

Въпреки че има голяма историческа и туристическа значимост, фарът продължава да бъде на подчинение на щаба на военноморските сили във Варна…
Но може би този факт съвсем не е случаен, защото фарът на нос Шабла е един истински воин, самотен страж, достолепно изправил ръст срещу поривите на вятъра и тежкия грохот на вълните. Той е там, непоклатимо на своя пост, за да раздава не просто светлина, а надежда за спасение…



Автор: Нона Станева, II Журналистика
Източник: Академос