Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 421
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 450
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 403
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Трябва да паднеш много пъти, за да започнеш да побеждаваш

Студент в Шуменския университет става треньор по тенис – възпитаниците му бият Левски

29 Април 2015 /Сряда/ 04:47:41
1414 прочитания





Богомил Радославов е студент в специалност Английска филология на Шуменския университет и треньор по тенис в детско-юношеската школа на Тенисклуб „Шумен". Богомил има време за лекции и упражнения в нашето висше училище, но откровено заявява, че тенисът и треньорската дейност са на първо място. Именно любовта към ракетата и децата, са причината поради която той се отказва от възможността да продължи образованието си в Националната спортна академия „Васил Левски" в столицата и остава в Шумен, за да развива тениса и тук.
Младият шуменец се гордее с успешното преминаване на два курса за треньори, които несъмнено са помогнали с нови идеи и съвети в работата му занапред. Най-голямата му радост е третото място на държавното отборно първенство до 14 години през миналия сезон.
Богомил Радославов на драго сърце се съгласи да запознае читателите на „Академос” малко по-подробно с развитието на тениса в Шумен. Какви са условията за подготовка на подрастващите, какво за него са тенисракетата и корта, кое е най-важното качество и има ли таланти като Григор Димитров и Цветана Пиронкова.

- Защо се насочихте към тениса? - Живея точно до тенискортовете в Шумен и като малък цял ден прекарвах там, но съм тренирал и други спортове, но повече стоях на корта. Понякога не съм играел, просто бях при големите и ги гледах, но оттам се започна и тръгна всичко. Също така сестра ми е тренирала тенис, майка ми и баща ми също, така че нямаше как и аз да не тръгна по техния път. -Как се стигна така, че станахте един от най-младите треньори в този спорт и решихте и да обучавате деца? - Стана някак от само себе си. Изкарах един курс за треньори в Пловдив и оттам малко по-малко едно-две деца, три, четири в следващата година. Лошото беше, че в началото играехме само лятото, защото в Шумен няма добри условия. И децата като спрат да играят и следващото лято, все едно започваме отначало. По този начин се губи и форма и всичко. Това продължи 3-4 години, само лятото и спират, а от това нямаше много смисъл - общо взето беше само за удоволствие. Сега от 3 години ходим в училищни салони и в специално оборудваната тенис-зала във Велики Преслав и общо взето гледаме да не спираме през зимата. С всяка следваща година децата се увеличават, защото като продължат да тренират и през зимата поддържат форма и спортуват. - Значи има интерес от страна на децата? - Да, въпреки че салоните не са в най-добрите условия, не е и много топло, но важното е, че родителите водят децата си, защото и от тях зависи. - Какво е развитието на тениса в Шумен? - По принцип сме двама треньори на кортовете до Хуманитарната гимназия и тенисът сред децата се развива все по-добре. Всяка година желаещите да тренират стават все повече. Миналата година станахме трети на отборно първенство в страната до 14 години, което за нас е голям успех. И в момента има все повече малки деца, които водим по турнири. Дори сега в събота ще участваме на турнир в Бургас и важното е малките да имат желание да спортуват. - Много спортове у нас страдат от липса на нормални условия за подготовка и финанси. При вас усеща ли се такова нещо или може да се каже, че условията са горе-долу добри? - В страната сигурно при нас са най-лошите условия от градовете, които развиват тенис, защото големите клубове имат по 6-7 корта и закрити зали. Пък ние се мъчим в училищата и имаме два корта на клей тук, но пак има успехи, а и аз не се оплаквам. Доволен съм от това, с което разполагаме, но може да стане и по-добре. Дано да има след време и зали в Шумен, повече кортове да се направят, да се развива повече този спорт. Тенисът е достъпен и за деца и възрастни, така че могат да започнат да играят. Иначе кортовете ни са много хубави, може да са два, но са много уютни и тук приятно, всички се познават. - Значи може да се каже, че откакто тренирате в залата във Велики Преслав вече не е нужно да прекъсвате подготовката си? - Да, тя е много хубава зала, специално за тенис, но е частна. Отопляема е, голяма, много хубава зала и там може да се води пълноценна подготовка. Надявам се и в Шумен някой ден да има такава зала. За да не трябва да се пътува по 20 минути в едната посока и още толкова обратно. - Разкажете повече за школата и клубовете. - Клубовете в града са два - Тенис клуб "Шумен" и "Джетро". Единият клуб е от една година, а нашият тенис клуб Шумен е от доста време. Преди 5-6 години играеха предимно любители. Но откакто аз и моят колега Никола Василев се занимаваме основно, вече се набляга на децата, като от 8.00 до 17.00 часа тренират деца и след това играят любители. Стремим се да обръщаме внимание повече на децата, защото те са бъдещето. Има деца, които от 4-годишни започват до възрастни на 30-40 години. Но не е никакъв проблем на такава възраст да започне да се играе. Аз специално от есента работя по нова обучителна програма, в която се набляга децата в начален стадий да се забавляват колкото може повече и още от първия урок да могат да изпълняват сервис, да разиграват и да печелят точки. Така се казва и програмата - Server, really, slow, което значи сервиране, разиграване и отброяване на точки. Тя е страшно интересна програма, започва се с меки топки, които отскачат по-малко и децата наистина се забавляват, ефектът е доста по-голям. Програмата е разработена и в шест тенис урока за възрастни. - Как оценявате обучението за треньори в Пловдив? До колко ви помогна с нови знания и съвети в работата ви занапред? - То представляваше начално обучение и нещата, които се обясняваха повечето ги знам, но все пак е един плюс. Курсът беше воден от компанията, която е измислила тези по-леки и меки топки и наистина ми помогна. Програмата, за която споменах ми помага много повече, защото е на три нива, сега през пролетта предстои да излязат и другите две. След като започнах да работя с нея започнах да разглеждам тениса не толкова като технически спорт, а повече на това децата да се забавляват. Пак се набляга на техника, но по по-лесен начин за тях, за да бъде по-разбираем и весел. В последно време федерацията помага все повече на тениса и той става все по-популярен, след като Григор влезе в тенис елита. - Кой е най-големият успех до момента на вашия клуб? - Това трето място, за което споменах на държавното отборно първенство през миналия сезон, като на финала бихме Левски, който има по 8 корта. Регламентът е следният - два отбора от четири или пет момчета играят един срещу друг, като се играят четири срещи сингъл и една двойки. Тези, които бият влизат в осмицата, после в четворката и така. Победихме клубове като Левски, отбори от Пловдив, Добрич, които са развити повече от нас. Сега от тази година искаме тези деца, които са на 7 години да ги водим на турнири, които са до 10-годишни, регионални с по-леките топки. Тях също може би ще ги заведем на отборно. - Има ли в Шумен таланти като Гришо и Цвети? - Ами, в групите на моя колега тренира едно дете - в момента е в Топ 8 на страната, игра полуфинал на държавното в зала и е на 13 години. Миналата година имахме едно момче, което също беше в осмицата, но малко по-голям. И така, може да не е нещо голямо, но това си е успех за нашия клуб и то голям за тези два корта. Дори много от хората доскоро не знаеха, че има тенис в Шумен. - От гледна точка на финансиране как се справяте? - Доскоро клубът беше частен - на принципа на членското участие, а сега вече е общински. Иначе досега председателят помагаше с пари за турнири и картотеки. Ще видим дали общината ще помага и тази година, но общо взето родителите поемат разходите за турнирите, защото това си е скъп спорт. За да отидеш до София и да бъдеш там няколко дни, всичко това са си сериозни разходи. Хубавото е, че след 12-годишна възраст като влязат в основна схема федерацията им поема разходите за хотел и храна. - Нека погледнем и към вашата състезателна кариера. Продължавате ли да играете, или се занимавате само с треньорската дейност? - Не, не съм имал голяма състезателна кариера. Общо взето не съм се състезавал много. Започнах като малък при един треньор, после преминах при друг, който идваше от Търговище и играех всеки ден, но не бях толкова сериозен. Честно казано, играех повече за удоволствие и за мен това е най-важно. А и много малко деца стават наистина добри световни тенисисти. Пък и в крайна сметка това е един спорт за удоволствие и това казвам и на децата като дойдат - да се забавляват, да се учат и да губят и печелят. Важното е да се забавляват, както аз го правех като малък. Естествено и аз съм искал да побеждавам, някои загуби съм ги приемал тежко, но не е било това най-важното нещо за мен - да победя. Повече обичах като играя да се забавлявам. Има деца, които се сърдят като загубят или още като не са загубили, но няма значение трябва да паднеш много пъти, за да започнеш да побеждаваш. - Това ли е формулата на успеха - въпреки загубите да продължиш напред, защото само така ще започнеш да побеждаваш. - Не. Много е важна психиката и според мен това е основното качество. Защото може да си много добър на тренировка, като техника и всичко, но ако излезеш на корта и се притесняваш или нещо те ядоса, ако почнеш да мрънкаш и си хвърляш ракетата, всичко свършва. Трябва да се забавляваш, загубил си точката, нещо ти е попречило, продължаваш и така се печели. - Ясно е, че се набляга на ударите още когато децата са малки, но кога започва да се обръща внимание и на физическата подготовка? - За физическа издръжливост започва да се набляга, когато децата станат на 13 или 14 години. Във връзка с това бях и на още един курс, на който присъстваше треньорът на националния отбор по тенис на Испания и той каза, че на тази възраст на малките им е достатъчно, че играят тенис като подготовка. Най-важен за развитието на физическата издръжливост е периодът около пубертета. Когато децата са по-малки може да се тренира повече кординация и баланс. - От федерацията получавате ли някаква подкрепа? - Предишни години са изпращали топки, ракети. Ако организираш регионален турнир до 10 години, пращат топки, ракети, но ние досега не сме го правили. Иначе най-голямата помощ от федерацията са тези курсове, които организират, защото те са на световно ниво и помагат на всички треньори да стават все по-добри и по-добри. Поне според мен, това е най-голямата помощ, защото дали ще пратят 100 топки и 10 ракети, може да се каже, че е все тая. В смисъл ще помогнат, но курсовете са много по-полезни. Много се радвам, че имах възможността да отида на този последен курс, защото той беше по-ограничен и не можеше всеки да присъства. В последно време федерацията прави все повече турнири и най-вече за деца до 10-годишна възраст, които преди ги нямаше и точно с тези по-меки топки се играе. И те са много - има всяка събота и неделя, защото идеята е децата да играят колкото се може повече мачове. Не е целта да се изигрят два мача и край, а да са повече, за да играят и така да трупат опит. - Какво ни липсва, за да сме сред големите сили в тениса и да имаме поне още няколко състезатели като Григор и Цвети? - По принцип най-много може да се развива тениса в страните, където се провеждат турнирите от Големия шлем, те са 4 - Australian Open в Австралия, Roland Garos във Франция, Wimbledon в Англия и US Open в САЩ. Там има най-много пари, заради тези турнири и там може да има най-голямо развитие. Тук има много добри деца по мои наблюдения, но после.. не знам, може би трябва да излязат извън България, за да се развиват. Лошото е, че децата започват от малки да играят и като станат на 16 примерно, се отказват и спират напълно да се занимават с тенис. Дори и да не си сред първите, както бях аз, но след това продължих да се занимавам и ето, обучавам деца. Има много деца, които са били първи до 12, 14 и 16 години и след това спират окончателно да тренират. Финансите според мен са основната причина за това.

Автор: Зарница Георгиева, II Журналистика
Източник: Академос