Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

27 Април 2016 /Сряда/ 17:22:08
прочитания: 1028
Автор: Зорница Георгиева, III Журналистика

29 Април 2015 /Сряда/ 04:09:17
прочитания: 984
Автор: Зорница Георгиева, II Журналистика

29 Април 2014 /Вторник/ 15:07:24
прочитания: 1185
Автор: Димитър Торчев II курс Журналистика

Шампионка в бяло и международен съдия с... оръжие в ръка

Възпитаничката на Шуменския университет Моника Вълчева за рапирата, фехтовалната пътека,успехите и щастието

27 Март 2014 /Четвъртък/ 10:36:25
1267 прочитания




      
Моника Вълчева е родена на 5 март 1990 г. в Шумен. Започва да се занимава с фехтовка като дете в родния си клуб „Шумен”. Успехите на синеоката красавица не закъсняват и тя се превръща в една от най-добрите състезателки по фехтовка. Моника е многократна републиканска шампионка за рапира и носителка на купа „България” за всички възрастови групи.
През 2009 година заедно със сестра си Таня Вълчева, основават клуб „Волов”, където и двете се подвизават като треньори и продължават традициите на Шумен като център на фехтовката в България. През 2011 година следва и поредния успех на Вълчева и тя получава права на международен съдия права във фехтовката.
Моника Вълчева е възпитаник на Шуменския университет и в момента магистър в нашето висше училище. Тя бе любезна да даде едно бързо като схватка на фехтовалната пътека интервю специално за „Академос”.

- На колко години започнахте да тренирате фехтовка?

- Била съм някъде на около  12 - 13 години.  Бях чувала за този спорт покрай баща ми. По това време имах някакви проблеми със сърцето и ми препоръчаха ми да спортувам нещо, но казаха да е нещо, което по-малко натоварва.  Тогава не знаехме, че фехтовката е доста интензивен и уморителен спорт.  Първата година ми беше много трудно, нямах интерес интересно и направо ходех насила на тренировки. Постепенно взе да ми става приятно - и със състезанията, и с хората, с които бяхме заедно по лагери.

- Откъде все пак дойде този интерес точно към фехтовката?

- Баща ми като малък е тренирал, може би  5 – 6 месеца, но майка му го е спряла.  Държала е повече на училището и уроците.  Той обаче не се отказва и с един негов приятел продължават да тренират. Години по-късно този негов приятел става треньор. Казва се Владимир Братанов и всъщност това е моят първия треньор.
 

- Спомняте ли си първия си успех на фехтовалната пътека?

- Случи се в Пловдив, а аз бях на 15 години. Стана много трудно, пък и трябва да кажа, че две години го исках това първо място.  На полуфинал се паднах с едно момиче от Пловдив – Анелия Боричева, която винаги ме е била, падна ли се срещу нея на състезание - винаги. Тя имаше и повече години от мен на пътеката, две години по-голяма, с повече опит.  В крайна сметка я победих и стигнах до финала. Не можех изобщо да повярвам какво се случва, дори и когато се качих на стълбичката, не знаех къде се намирам.  За първи път като станеш първи тръпката си остава, незабравимо и до ден днешен е нещо уникално.  И съответно е много трудно да се задържиш на първото място.


- Имате ли момент, който никога няма да забравите?

- Интересен въпрос. (смее се)  Всяко едно състезание си има своите моменти, тръпка, емоция, които не могат да се видят никъде другаде, запознанствата с останалите, размяната на опит. 

- Вие сте многократна републиканска шампионка и носителка на купа „България” за всички възрастови групи.  Има ли рецепта за шампион и каква е вашата?

- Много хъс, желание за победа, много труд, постоянство. Късметът също е от голямо значение. Много тренировки, лишения от социален живот , но в крайна сметка си заслужава. 

- В момента сте треньор на подрастващи, има ли интерес от страна на децата? Когато вие тренирахте беше ли по-силен, или сега има отлив?

- Честно казано, когато аз тренирах, имаше по-малко деца, не мога да си го обясня защо е така и по какви причини.  В момента интересът към нашия спорт е огромен.  И най-любопитното е, че повече момичета се записват, отколкото момчета. А преди време се смяташе, че фехтовката е предимно мъжки спорт,  но сега в момента е обратното.  При мен тренират повече момчета - като започнем  има от  5 до 17 години. Сестра ми също помага. Тя се занимава с по-малките.  Ходим по състезания, лагери и сега мога да кажа, че това ми е като сбъдната мечта. Това е една напълно приятелска атмосфера, в която се чувствам толкова добре. Ето, сега последно организирахме един турнир вътре в нашия клуб – момичета, момчета, смесено.  И четири дни след  двубоя се събрахме и го отпразнувахме, като победените трябваше да купят пица на победителите, а съответно победителите да я споделят с нас - треньорите.

 
- Какво ни липсва, за да сме сред световния елит на фехтовката?

- Най-вече финансиране. С базата нещата са горе-долу наред,  но липсват средства за екипи и особено за оръжията, които трябва да внасяме от чужбина.

- Каква е Моника Вълчева извън фехтовката?

- Същата, каквато съм и в спорта.



Автор: Зорница Георгиева, I Журналистика
Източник: Академос