Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

27 Април 2016 /Сряда/ 17:22:08
прочитания: 1192
Автор: Зорница Георгиева, III Журналистика

29 Април 2015 /Сряда/ 04:09:17
прочитания: 1072
Автор: Зорница Георгиева, II Журналистика

29 Април 2014 /Вторник/ 15:07:24
прочитания: 1259
Автор: Димитър Торчев II курс Журналистика

Да пазиш Нотингам

Млад шуменец работи здраво за бъдещето си в отбора на двукратен европейски футболен шампион

19 Април 2013 /Петък/ 13:50:35
2679 прочитания




          
Димитър Иванов Евтимов е български футболист, вратар на английския футболен клуб Нотингам Форест, както и на младежкия национален отбор на България. Роден е на 07.09.1993  в Шумен. Син е на дългогодишния футболист на Волов (Шумен) Иван Евтимов-Лисика. Започва да тренира футбол през 2000 г. в школата на отбора от родния си град. На 15-годишна възраст изкарва неуспешни проби в столичния Левски. Онова, което не са забелязали „сините”, се развива в пълна степен във футболната школа на Христо Стоичков в Етрополе. За да дойде април 2011 г., когато Димитър подписва 2-годишен ученически договор с двукратния европейски клубен шампион Нотингам Форест. Точно преди два месеца идва и първия професионален договор с легендарния клуб от Англия. Срещам се с Митко в Skype. Предстоят трите най-важни кръга в Чемпийншип, а отборът му е само на точка от шестия в класирането Лестър и от участие в плей-офите за завръщане във Висшата лига на Острова. Това интервю той даде специално за „Академос”

Митко, разкажи ни затова как едно дете на 7 години реши, че ще се занимава професионално с футбол?


Първото нещо, което ме накара да се занимавам с футбол, беше любовта към него. Още отмалък се радвам на успехите на баща ми, който беше дългогодишен състезател в Шумен. (Б.р. – Един от най-креативните и мислещи халфове в отбора на „Волов” в близкото минало).  Той беше първият, който видя някакъв талант в мен и си спомням, че ми каза, ако имам желание да отидем и да ме запише в школата на Шумен. Оттам започна моето футболно приключение.


Обикновено нападателите обират най-много славата, защо реши да бъдеш точно вратар?


Ако трябва да бъда честен, отначало започнах като защитник, но впоследствие осъзнах, че имам много добри рефлекси и реших да се пробвам на вратата. Спомням си, че тогава нямаше нито един вратар в школата, а имаше контролен мач и трябваше някой да застане на вратата. Треньорът реши това да бъда аз. След този мач кариерата ми се промени много и то в положителен аспект.


Кои са хората, изиграли най-важна роля в развитието ти като човек и футболист?


В развитието ми като човек най-много са ми помагали моите родители, които са ме възпитали по правилния начин. Научили са ме, че винаги трябва да се бориш до край за мечтите си и че трудът рано или късно бива възнаграждаван. Като футболист още от малък много ми помогна Стоян Чешмеджиев. Той ми даде основата във футбола и аз искам да изразя моите благодарности към него! След това в Етрополе също много треньори допринесоха за моето развитие, за което им благодаря!


Знаем,че си тренирал в Етрополе. Какво е чувството да те напътства футболна легенда като Христо Стоичков?


Всеки млад футболист мечтае да бъде напътстван от човек като Стоичков. Аз имах щастието да бъда един от тях. За всичките тези три години, в които бях в школата в Етрополе, научих много благодарение на Стоичков и другите треньори.


Как вратар на 17 години привлече вниманието на скаутите на двукратния европейски клубен шампион Нотингам? Сподели някой подробности около подписването на договора?


Първо, аз отидох на турнир в Нотингам с отбора на Етрополе и там треньорите на Нотингам видяха, че имам талант. След това ме поканиха да отида на проби. През този пробен период те видяха колко много се трудя и оцениха моята всеотдайност към този спорт. Само след няколко дни поискаха да подпиша договор с тях. След подписването на договора веднага получих обаждане от Христо Стоичков, който ми честити и в типично негов стил ми каза: „И сега да не ти пораснат ушичките!”.


Какви са условията за тренировки в Нотингам като материална база и терени?


Условията в Нотингам са прекрасни. Разполагаме с две футболни бази. Едната има седем тревни игрища и две изкуствени, от което едното е закрито. Втората база има още четири тревни терена. В основната академия имаме сграда, в която разполагаме с фитнес, седем съблекални, стаи за физиотерапии, сауни, джакузи и още много други неща.


Нотингам в момента е много близко до баражите за влизане в най-горното ниво на английския футбол. Какви са амбициите на клуба за близкото бъдеще?


Наистина се намираме много близко до баражите и искрено се надявам, че ще успеем да се класираме за тях и още повече да ги спечелим. Амбициите на клуба са влизане във висшата лига и колкото се може повече налагане на млади кадри от школата. Какво по-хубаво от това.


Ти, като млад футболист, на кой от вратарите в света се възхищаваш?


Лично в момента наблюдавам много внимателноа Мануел Нойер от Байерн Мюнхен. От близкото минало любим вратар винаги ще ми остане Едвин Ван дер Саар, с когото имах възможността да тренирам, докато бях на проби в Манчестър Юнайтед.


Контузиите са неделима част от футбола. Коя е най-тежката травма, която си получавал?


За съжаление контузиите са част от играта. Миналата година не беше много сполучлива за мен в това отношение. Счупиха ми челюста на един турнир в Швейцария и се наложи веднага да бъда транспортиран обратно в Ногингам, за да ми бъде направена операция и да ми сложат метална пластина. Също през миналата година скъсах менискус на един от мачовете ми с резервния отбор и отново трябваше да бъда подложен на хирургическа интервенция. Контузиите винаги ще са част от футбола, но се надявам да бъдат колкото се може по-малко в бъдеще.


Все още чакаш официалния си дебют за мъжкия отбор на Форест. Как поддържаш форма, след като не играеш толкова често?


Да, все още очаквам дебюта си за първия отбор. Надявам се той да бъде още през този сезон. Поддържам форма всяка седмица с мачове за резервния отбор на Нотингам. Този отбор също участва в първенство, където се състезава с най-добрите отбори от Висшата лига. Също така тренирам всеки ден, поне по два пъти, а непрестанно пътувам с първия отбор като втори вратар.


През март тази година на церемония в Лондон ти получи наградата за новобранец на годината в Чемпиъншип. Тази награда, освен футболно, има и образователно значение. Какво значи тя за теб?


За съжаление не успях да присъствам на награждаването, защото бях на лагер с младежкия национален отбор по футбол на България. За мен тази награда значи много, защото хората са оценили моето трудолюбие, и то извън България, в държава като Англия. Живот и здраве, се надявам, че ще има още много поводи за радост с подобни награди.


И един по-любопитен въпрос, спомнят ли си в Нотингам за мачовете с българския ЦСКА през 1980 г. за Купата на Европейските Шампиони (КЕШ)?


Когато за първи път дойдох тук, някои от по-старите треньори в Нотингам започнаха да говорят за мача им с ЦСКА и затова какви таланти има в България, например, Цоньо Василев, Спас Джевизов, Цветан Йончев, Георги Димитров – Джеки и др.


За читателите на Академос ще е любопитно да знаят как преминава един твой ден в Англия?


Един мой ден в Англия започва рано сутринта. Отивам на базата на Нотингам към 9 часа сутринта, там закусвам и след това тренирам във фитнеса. След фитнеса е основната ми тренировка с отбора. После обядвам отново на базата и оставам пак допълнително във фитнеса или на терена. Когато свърша с всичките тренировки, вече е станало 16-17 ч. След тренировки понякога ходя в колежа, където се старая да продължа образованието си. Ако трябва да бъда честен, не ми остава много свободно време. Ако намеря такова, отивам на кино с приятели или просто си отпочивам пред телевизора.


В заключение, какво би казал на малките деца, които мечтаят един ден да станат като теб?


Най-важното нещо е да не спират да се трудят. Ако искат да постигнат големи резултати, то те трябва да са готови да се борят за това всеки ден. Трябва да отдадат живота си изцяло на футбола и рано или късно успехите им ще дойдат.



Автор: Николай Минчев, I Журналистика
Източник: Академос