Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 885
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 693
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 637
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Ако не беше художественият превод, ние нямаше да се познаваме едни други

В Турция тиражите на новите книги са огромни и това помага неимоверно за развитието на литературния процес

18 Април 2013 /Четвъртък/ 07:48:07
2400 прочитания





Доц. Йорданка Бибина е дългогодишен преподавател по История на турската литература в Шуменския университет, доцент, старши научен сътрудник ІІ степен, завеждащ секция в Института по Балканистика на БАН. Разговаряме с нея минути след приключването на специализирания семинар за съвременната турска литература в една от залите на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен. В разговора става дума за това колко непознат може да бъде светът на „съседа” и колко малко усилие се изисква за това да го разбереш.

Доцент Бибина, Какви са впечатленията ви от библиотеката като домакин на този семинар и от фондовото й богатство?


Аз преподавам от доста години в Шуменския университет и отдавна датира нашето сътрудничество с Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”. Колегите, които работят  тук, са изключително отзивчиви, помагат ни абсолютно във всичко – с книги, технически средства, справочна литература. Въобще Бих казала, че библиотеката е на едно много високо професионално ниво, разполага с доста преводна литература от минали години  и попълва непрекъснато своя фонд с книги и периодика... Затова предпочитам една част от заниманията да провеждам в тук, за да може и студентите да се научат да ползват този голям фонд и просто да направят пътека до библиотеката, защото  е безспорно по-лесно да си на една ръка или на един „клик” от информацията, отколкото да седнеш и да четеш по-задълбочено  литературата от извора – поезия, разкази, но и обемни епически творби, романи.


А фондът с турска литература на Катедрата по турска филология достатъчен ли е според Вас?


В самата катедра по Турска филология на Шуменския университет също така има доста книги. Една немалка част са дарения от Турция, предполагам, че чрез министерството на културата или по други пътища са пристигнали тези дарения на монографии, списания, справочници, книги. Все още, доколкото ми е известно, няма единен каталог на книгите , които се съхраняват в катедрата, но се надявам такъв каталог в скоро време да бъде изработен.  Примерно студентите изработиха такъв каталог за РБ като курсова работа – това може да бъда направено и за катедрата.  Останах изненадана, че това, което липсва тук, всъщност липсва и в софийските библиотеки. Може би има малко повече литература само в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет. Има, разбира се, какво да се попълни още в библиотечните фондове тук и в катедрата –това са например оригиналите на творбите на турските автори, дори и само от 20 век.
Повече от десет години вече преподавате в Шуменския университет. Какви са впечатленията ви от нивото на студентите, от качеството и формите на обучение, от безспорно променящия се облик на  поколенията? Как се променя университета ни през вашите очи?
 Наистина с поколенията се променят и за съжаление трябва да кажа, че все по-малко наистина четат младите колеги, но това е едно общо явление. То не е нито за Шумен, нито за България, нито дори за Европа, това е ефектът на глобализма. Затова пък вече са достъпни нови източници, като са интернет, има доста дигитални библиотеки, ползват се бази данни, научни статии. Методите на обучение   трябва да се променят и мисля, че днешният семинар е един такъв опит да се разчупи схемата - студентите сами презентират това, което са издирили, написали, намерили. Днес си разменихме местата - те застанаха там на катедрата преподаваха материала, който са изучили, изследвали... Имаше дискусия върху проблемите, взаимно се допълваха  знанията  в една интерактивна форма. И така доколкото, мисля че и вие видяхте, те останаха с чудесни впечатления от тази сравнително нова, но известна по света форма на обучение.


Как виждате бъдещето на академичната специалност Турска филология в Шуменския университет, перспективите й в България, на Балканите?


Тази специалност трябва задължително да се развива, защото най-малкото ние сме непосредствени  съседи, това вече ни прехвърля и към Балканските измерения на тази специалност, защото действително Турция все повече се налага и като регионален лидер и особено с една активна културна политика ... Ако щете дори чрез сериалите турската култура в един или друг смисъл и аспект влиза във всеки български дом. Ние трябва да се познаваме един друг, да владеем езиците си, да развиваме активни икономически и културни връзки. Особено на Балканите това е абсолютно задължително, защото колкото по-малко се познаваме толкова повече са предубежденията, старите стереотипи влизат в действие, много по-лесно се активира един негативен стереотип, когато не познаваш една култура, един народ ... Смятам, че има доста големи перспективи пред Турска филология като специалност. Съвсем сериозно мисля, че и в образованието трябва да има повече пряка демокрация – студентите разбира се трябва да овладеят основни познания, но също така трябва да имат възможност да кажат и те самите какво искат, какво търсят. При този активен обмен напоследък, който се реализира в областта на преводите, например, ние също трябва да имаме квалифицирани преводачи,  особено на такъв вид специализирани преводи като художествената литература. България е всъщност  на второ място след Германия по субсидии, които получава за издаване на турска литература, и това, че една малка България има почти същата значимост като една мощна Германия,  лидер на ЕС е изключително важно. Аз преподавам и на колеги от Приложна лингвистика (Турски и Руски език) в Шуменския университет, бях и в акредитационната комисия, когато се създаваше специалността. И подкрепихме тогава с останалите колеги, защото владеенето на такива двойки езици е наистина едно голямо богатство. При все по-нарастващите изисквания на съвременните общества от комуникация подобни специалисти са изключително ценни, а Шуменският университет е уникален в това отношение.


„Университет на толерантността”  е било бившето лого на Шуменския университет. Мислите ли, че университетът продължава да защитава този имидж?


 О, убедена съм, тук се правят доста семинари по интеркултурно общуване, по взаимодействие на културите, издават се доста сборници на тази тема. Мисля, че самата атмосфера в университета, в катедрата по Турски, която виждам е някакъв пример на тази толерантност и тъй като и аз съм така да се каже родом от този край по бащина линия. Аз си спомням, че като че ли  тази толерантност съществува тук открай време... Имам прекрасни детски спомени от Шумен. Баща ми е разказвал как децата са играели заедно, как  са общували... Той знаеше говоримо турски без да е учил филология просто, защото са живеели заедно, играели са заедно, приятели са били. Спомням си даже, че до последно ходеше на бръснар в другия край на София при Али от Шумен:  аз – казваше - отивам при „селския ми” Али...  И това е било не заради самото подстригване, за общуването, заради носталгията към родното. Мисля, че това е поначало заложено тук в региона и вярвам в тази толерантност и сред младите хора.


     Вие сте и преводач. Мислите ли, че работата на преводача допринася в повече и за толерантността между различните култури?


Разбира се, преводът особено на художествена литература е много важен културен мост. Ако не беше художественият превод ние нямаше да се познаваме едни други. Има доста постижения, но трябва да продължи да се развива майсторството на художествения превод. Имам наблюдения от часовете по Теория на превода: едни колеги имат по-голям афинитет към превод на документи, на научна литература или на обществено-политическа литература... Но смятам, че би трябвало да се задълбочи подготовката специално в областта на художествения превод, тъй като това е може би най-важният код.
 А вие какви книги сте превеждали?
Първата книга, която преведох беше „Лъжовен свят” на Орхан Кемал. След това преведох „Жена за обесване” на Пънар Кюр,  „Смърт във Вавилон, любов във Истанбул” на Искендер Пала. Сега превеждам на Ахмет Юмит романа “İstambul Hatırası”- „Паметта на Истанбул”. Преведох осем млади турски поети в рамките на един проект на” Арт движение кръг”и получих възможност да видя техните платформи, защото да бъдеш оригинален в този океан на турската поезия е много трудно. Да се наложиш като поет в Турция е по-трудно отколкото да се наложиш като поет в една по-малка страна като България. Там действително са големи тиражите, големи са изданията. Има възможност за публикации,  много литературни списания излизат и могат да се направят и интересни паралели между младите поети  на Турция и младите поети на България. И в тази непрекъсната комуникация  обменяме много мисли, идеи за пътищата на културата, за особеностите на литературния развой в едната страна и в другата. Участвах в един проект „Yollarda” - „По пътищата”: турски поети и писатели гостуваха в „Червената къща” със свои  беседи, също и български писатели като Алек Попов, например, които са живеели в Турция. Подобни проекти са изключително полезни.


В програмата забелязах, че има много известни автори. Студентите сами ли ги избраха?


Да, това беше част от теорията ми за „пряката демокрация” и аз помолих студентите да изберат автори, които им допадат на тях самите – разбира се, част от учебната програма.  Такива са и Халит Зия Ушаклъгил и романа му „Aşk-ı Memnu”-“Забраненият плод”, и писателката  Елиф Шафак , включена с новата си книга на български, която буквално от дни и на книжарските лавици  („Дворецът на бълхите”) -  двама автори, много известни напоследък в България и благодарение на сериалите. За съжаление много е малко лекционното време, но се стремя да включа и показването на пълнометражни филми на екранизации, не на сериали, по-скоро на екранизации на произведенията. Защото така се запознаваме с един друг тип култура, кинематографичната.  Имаме идея, в сътрудничество с Института за Балканистика, с център по Туркология към БАН и шуменската катедра по Турска филология (и надяваме се много тясното сътрудничество на Катедрата по История и Теория на литературата) да  направим една магистърска програма по Балканистика, в която ще залегнат освен филологически и исторически специализирани дисциплини и практически езици и дисциплини като балканско кино, балканска музика, турските сериали като културен феномен... Надявам се тази наша идея да се реализира успешно и това ще бъде може би  първата магистърска програма с такъв  културен обхват в България. Има литературна балканистика в Софийския университет, има балканистика в Благоевградския университет, но тя е пак литературна, има историческа балканистика в Софийския университет и във Великотърновския университет, но в този аспект на културна балканистика и интеркултурни диалози Шуменският университет  ще бъде уникален.


Споменахте за важността от четенето, задълбоченото четене, за това, че малко са младите читатели днес. Например  колко от представените днес романи всъщност са действително прочетени от студентите?


Аз се опитвам точно това да постигна, да стимулирам интереса на студентите към четенето, да могат те от тези презентации на колегите си да се заинтересуват още от двама трима автори, които да прочетат. Днес обещаха, че ще прочетат Елиф Шафак например. Други колеги казаха, че ще прочетат произведения на други автори, които не са чели до този  момент. И се надявам по този начин да бъде стимулирано по-активното четене, да бъдат наистина прочетени, а не преразказани, защото в интернет, знаете, има резюмета, преразкази… Но за мен това е безсмислено, защото когато ти не си го прочел самото произведение нямаш никаква представа за този автор и той не може да  те хване за сърцето и душата, а в турската литература има много автори, които те хващат и за душата и за сърцето и въобще са много вълнуващи сами по себе си и са много приятни за четене. Това наистина е  една изключително богата литература. Опитваме се да правим и паралели, опитваме се да стъпим на почвата на сравнителното литературознание. Непрекъснато искам колегите да правят, доколкото е в техните възможности,  паралели с автори, произведения от българската или западната литература и мисля, че интердисциплинарната посока дава  по-добри резултати. Така ще прочетат и още западни и български автори.

 
Казахте, че някои автори хващат човека за душата. Кой турски автор ви е хващал за душата?


 Толкова са много... Харесвам Саит Фаик много, харесвам Якуб Кадри, харесвам Халиде Едип Адъвар, харесвам Орхан Памук, харесвам Пънар Кюр, харесвам Томри Сояр... Много са, просто не мога  да ги изброя всичките. Яшар Кемал също ми е  много любим автор, Орхан Вели като поет ми е много любим. Трудно ми е да ги изброя.


Казвате „Мотивация ми дават моите студенти”. Как става това?


Да, когато видя интереса в техните очи, когато видя, че съм успяла да ги запаля, че те дават от себе си... Също и тази енергия, тази любов към предмета, който преподавам и нещата, които съм им казала... Когато видя, че те се впускат по желание в четене и общуване... Тази активност на младите хора, тази обратна връзка – тя ме зарежда с енергия и ми дава още повече сили и желания да търся повече пътища към тях. По нов начин да представя материала, защото за мен не е интересно да седна и да изчета едно и също нещо по сто пъти. Човек винаги търси, преподавателят търси и мисля, че това е като взаимната любов в края на краищата и действително взаимно си даваме едни на други. Много ми се иска и за напред студентите да са така активни, ще очаквам в бъдеще техни инициативи с голямо желание и интерес и действително се надявам за едно ново начало, защото най-важното е  човекът и неговата индивидуалност. А литературата е, която всъщност ни прави хора и ни дава тази индивидуалност. Доста добре известна е максимата „Кажи ми какво четеш, за да ти кажа какъв си.” Литературата в огромна степен определя нашата идентичност и нашия характер. И тя именно е, която ни кара да мислим, че човек е един уникален свят и никога няма едно човешко същество да повтори себе си в друго. Всеки е абсолютно неповторим и уникален и с това е ценен. За мен човекът е най-ценен.



Автор: Юзлем Белгинова, III Журналистика, Мелек Мехмед, III ВО
Източник: Академос