Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 766
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 632
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 579
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Левски би трябвало да е постижим идеал

За Апостола на българската свобода се говори изключително много, а се знае изключително малко

14 Април 2013 /Неделя/ 09:07:06
2770 прочитания





В края на изминалата седмица в заседателната зала на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен бе представена книгата на на проф. д.и.н. Иван Стоянов „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“. Пред събралата се аудитория авторът представи своя неочакван поглед върху неизвестни факти и събития от живота на една от най-почитаните и митологизирани личности от новата българска история.  Авторът  е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. В тези области е водещ изследовател. Бил ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Минути след края на представянето на своята книга проф. д.и.н. Иван Стоянов даде интервю специално за „Академос”.

Професор Стоянов, какъв е образът на  Левски, който открихте при вашите изследвания?


Изключително голям, изключително актуален и днес, и ще бъде актуален и утре затова, защото идеите които лансира през 70-те години на 19 век са изцяло актуални и днес. И ако ние се вслушваме в неговите идеи, се надявам някога България да просперира поне мъничко. Но ако не се вслушваме в тези идеи, един ден историците можем да напишем „Надежда всяка тука оставете!“.
                                             
Често Левски е определян като непостижим идеал. Необходимо ли е това и така ли е всъщност?


Не би трябвало да се определя като недостижим идеал, а би трябвало да се определя като достижим идеал. И ако ние го приемем като достижим идеал, като достижим пример, пак казвам, ще има просперитет сред нацията ни, за държавата ни, защото всичко онова което лансира като идеи и за републиката и за равенството между хората и различните етноси, то може да се случи. Тъй като ние не сме изпълнили нищо от това, днес българите са дискриминирани в собствената си държава. Ако българите не си платят тока, знам, че е много елементарно това нещо като пример, но те ще бъдат санкционирани. Но ако една друга етническа група не си плати тока десет години, тя няма да бъде санкционирана. Ние не сме против някого, ние искаме просто както казва Левски „да спадаме всички под едни светли и чисти закони“.

В нашата история няма друга личност като Левски, за която да се говори толкова много и в същото време да се знае толкова малко. Коя е причината за това?


Причината е в историческата ни наука и в политиците ни затова, защото за Левски в България се сещаме два пъти обикновено на 18 февруари и на 18 юли. И от 18 юли се гласим за 18 февруари, а от 18 февруари се гласим 18 юли. Аз мисля, че Левски, ако трябва да го приемем за такъв какъвто той е бил – човек действен, човек който създава, човек който твори, човек който издига такива идеи, ние трябва да се сещаме не просто така, а да правим това което той ни е завещал. Защото то е много простичко – да направим една нормална и справедлива държава.

Има ли Левски на 21 век?


Мисля, че нито на 21 век , нито на 22, нито на 23 ще има Васил Левски, особено сред българите. Сред българите днес има много хора, които биха могли да се определят като Димитър Общи. Макар, че според мен той все пак е историческа личност също като даскал Иван Фурнаджиев, който предава всичко. И като всички онези, които предават българското революционно дело, предават го само, за да спасят своя живот или за да натрупат богатства. Така че, обидно е за Левски да смятаме, че някой днес би могъл да се сравни с него.

Жив ли е духът на Левски сред българите?


Може би някъде да се среща духът на Левски в отделни личности, но като цяло в българският народ не.

Откривате ли прилики във възгледите и идеалите на Васил Левски с идеята за тази България която искаме да постигнем днес?


Като идея тази, която се лансира и която се стремим да постигнем – да. Само, че едно е да кажеш, а друго е да направиш. Идеята като идея е много хубава, обаче пътят, който е избрал българския народ  и по-скоро българските политически дейци, няма да ни доведе никога до мястото, закъдето сме тръгнали. Защото днес България е най-бедната, най-мизерната, най-обрулената, най-нещастната държава не само в Европейския съюз, но и на Европейския континент. Не може след като България беше такъв фактор в Европа и на Балканите, тя да се превърне в толкова нищожна и бедна държава. Заслугата за това е само в политиката, която се води в последните 23 години и ако тази политика не се промени, положението ще става още по-лошо.

Последният ми въпрос не е свързан с Левски, а с книгата и с нейното съществуване във вида в който я познаваме. Мислите ли, че някога електронната книга ще замени напълно традиционната?


Специално аз мисля, че никога няма да стане това нещо и не трябва да става.  А ако стане това нещо, тежко на българската наука, тежко на българската интелигенция, тежко на българските интелектуалци, тежко на българската нация. Няма нищо по-хубаво от книгата такава, каквато е тя. Аз не отричам електронните медии, не отричам електронните достижения на техниката и на човешкия гений, не отричам компютъра, интернет, не отричам нищо. Но все пак, когато хванеш книгата и се зачетеш, чувстваш нещо друго. Когато гледаш екрана и четеш е нещо съвсем, съвсем различно. Оттам можеш да почерпиш информация на бърза ръка, можеш да вземеш нещо, което е не дотам вярно и не дотам точно. Докато книгата си остава книга и тя ще си остане вечна и изключителна като информационен източник.



Автор: Ваня Балева, III Журналистика
Източник: Академос