Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

27 Май 2014 /Вторник/ 14:23:49
прочитания: 1763
Автор: Нона Станева, II Журналистика

19 Декември 2012 /Сряда/ 05:57:13
прочитания: 1956
Автор: Даниела Цекова-Райчева, IV курс Журналистика

01 Декември 2012 /Събота/ 14:06:44
прочитания: 2857

Емона, родена на Емона

Невероятна история, в която съдбата среща дете и кораб завинаги

19 Декември 2012 /Сряда/ 05:57:13
1956 прочитания





С нетърпение очаквах срещата с Емона. В горещия юлски ден пресичах варненските улици в търсене на Дома на моряка (Моряшкия клуб), който днес е част от Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Движех се на слалом между колите, паркирани виртуозно, и минути преди предстоящата среща мислех какъв да е първият ми въпрос. И докато жегата и потокът от хора все повече ме изморяваха, се озовах пред Дома. Внушителна сграда, строена в началото на изминалия вече ХХ век. Предпазливо отварям вратата и минавам по коридор с приглушена светлина. Стигам до затворена врата. Отварям я ... Емона. Чакаше ме. Пред мен стоеше една усмихната, загадъчна и много скромна жена.
Бързо преминахме през официалностите на запознанството. Разговорът тръгна непринудено и напосоки. Една почти невероятна история, малко или никак разказвана, предстоеше да бъде чута.

„Баща ми беше военен. С майка ми живеели в Балчик, защото там е бил разпределен. Когато наближил терминът, мама попитала доктора дали може да отиде до Варна и да роди там. Баба и дядо живеели в големия град и така щеше да е по-лесно да отглеждат бебето. Докторът казал, че има достатъчно време. Така на 18 юни 1953 г. с пътническото корабче „Емона” родителите ми потеглят за Варна.”
 
По нищо не личало, че денят ще е по-различен. Лято, спокойно синьо море, чайки, летовници  -  шарен свят. Деца тичащи по крайбрежната алея, а госпожици с големи капели се разхождали по кея.

 „По средата на пътуването майка ми започнала да ражда. Чиста случайност или съдба, но на кораба пътувала една баба, която влязла в ролята на акушерка. С бръснарско ножче и копринен конец прерязала и вързала пъпната ми връв. И така в 13.30 часа хвърлили пъпа ми в морето, а мен ме кръстили на името на кораба – Емона. За да ме изкъпят, са взели съда, в който са варили яйца и го напълнили с морска вода.”

Така Емона получава своето морско кръщение, а истинското идва години по-късно, но за това после.

„На кораба  пътували група миньори, които събрали пари помежду си и почерпили всички за раждането на бебето. Било е доста вълнуващо.”

В акта за раждане е записано: „Родена на път от Балчик за Сталин (по това време Варна носела името на страшния диктатор) в морето - 1953 г.”.  В корабния дневник е записано мястото - географската ширина и дължина. Пътническият кораб „Емона” по това време е под командването на капитан Абаджиев.
Години по късно Емона завършва Техникума по обществено хранене (ТОХ) във Варна и пътува две години на борда на пътническия кораб „Георги Кирков”. Това, че е родена в морето, не я предпазва от морската болест. В един момент дъщерята на Нептун се сблъсква и с ужасяваща буря край бреговете на Либия, а морският цар сякаш иска да я вземе при себе си. Цяло чудо е, че оцеляват. Там получава и истинското си морското кръщение.
Емона се „връща” на едноименния кораб двадесет и две години по-късно. Срещата е трогателна. Посрещат я с цветя. Капитан Абаджиев не скрива вълнението си. Пред него стои една млада невероятно красива жена. Споменът за малкото бебе ще остане завинаги в съзнанието му.
Днес тя продължава да е тук - близо до нас и до морето. Седи срещу мен усмихната и разказва своята невероятна история. История на жена, родена сред вълните и свързала съдбата си с морето завинаги.


 
 

Автор: Даниела Цекова-Райчева, IV курс Журналистика
Източник: Академос