Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 766
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 631
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 579
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Фенг Дандан: Да преподавам в Шумен е невероятен шанс за мен

Интервю с Фенг Дандан – преподавател по китайски език и култура в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
766 прочитания





Фенг Дандан е младата китайка, която вече месец преподава китайски език и култура в Шумен. Езиковите курсове, станали традиция за Университета, се организират съвместно с Институт "Конфуций". Заменила бесния ритъм на Шанхай със спокойствието в Шумен, където всяка седмица обучава двайсет българи, Фенг Дандан разказва за първите си впечатления от страната ни. 

Как избрахте България и по-точно Шумен, за да преподавате китайски език и литература?
- Всяка година правителството на Китай избира студенти, които да изпрати в чужбина, за да преподават китайски език. Не знаех за тази възможност до март тази година, когато за първи път чух за идеята за работа като учител в Европа. И разбира се, веднага си помислих, че това е шанс, който не бива да пропускам. В момента аз самата съм студентка в Shanghai International Studies University в магистърска програма за преподаватели по китайски като втори език. Именно за това да преподавам в чужбина е невероятен късмет в професионалния ми живот. Явих на изпита за Китайската програма за учители доброволци и в края на крайщата получих шанса да дойда в България и по-точно в Шумен. 
- Какво знаехте за България преди това? 
- Всъщност бях изключително щастлива когато разбрах, че съм издържала изпита и поради факта, че никога не бях посещавала България. Знам, че в Китай има българи, но не познавам нито един от тях. Всичко тук за мен е ново и интересно. Цялата ми лятна ваканция премина в очакване на пътуването ми за България. И така на най-после в средата на септептември стъпих на българска земя. Полетът от Шанхай трая цели петнайсет часа. 
- Какво най-много харесахте в България за краткото време, откакто сте тук?
- Млякото!
Прясното мляко, а не киселото?
- Да. Прясното мляко и хляба. Млякото тук има коренно различен вкус от това, на което съм свикнала. Но за съжаление не съм опитвала други български ястия. Засега. Иначе животът в България ми се струва много бавен. Влаковете са много бавни. Но аз гледам на нещата от друг ъгъл. Така мога да опозная по-добре страната ви и наистина да се насладя на българската природа. Много е различно от Китай. У нас всичко става много бързо, хората бързат, влаковете са бързи. Всички живеем на бързи обороти. 
- Успяхте ли вече да пътувате из страната? 
- За сега успях да посетя Пловдив и Димитровград. Тази седмица се върнах от София. Столицата ви е различна, много ми хареса, впечатли с архитектурата и начина на живот, който предлата. Накупих подаръци за семейството ми и за приятелите ми – розово масло, розова вода, всичко, в което има българска роза. Купих си и много българска козметика, но честно казано не знам как да я използвам. Указанията й са на български! До морето още не съм стигнала. Следващата ми цел определено ще бъде Варна. Харесвам много и Шумен. Шанхай е голям и космополитен град, но това го прави задръстен с хора. Изумих се, когато научих, че населението на Шанхай е почти три пъти по-голямо от това в цяла България.    
- Как се справят българите с изучаването на китайски?
- Китайският и българският са изключително различни езици, от там идват и трудностите на българите при изучаването на езика ни. Мисля, че на учениците им е най-трудно произношението. Малко объркват звуците и интонацията. Но иначе съм впечатлена от ентусиазма и старанието им. Българите са изключително мили и отзивчиви, чувствам се сигурна и спокойна всеки ден. Когато съм се нуждаела от помощ, непознати винаги са ми помагали. 
В курса в момента има двайсет ученици не само от Университета, а от целия град, а някои идват и от други населени места. Надявам се, че все повече българи ще заобичат китайския език и култура, а аз ще намеря много приятели в България.  


Автор: Виктория Иванова
Източник: Академос