Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 633
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 569
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 504
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Между телевизора и хладилника няма път

Турнето „Ребългаризация” мина и през Шумен, напълни аулата, отговори на питания и постави въпроси за размисъл

06 Май 2017 /Събота/ 06:34:35
666 прочитания





В последната седмица на април известният телевизионен журналист Мартин Карбовски посети Шуменския Университет като част от неговото национално турне под надслова: „Ребългаризация“.

Карбовски бе придружен от Костадин Костадинов (председател на политическа партия Възраждане). Двамата разговаряха със студенти, преподаватели, граждани и гости  на града, които бяха дошли специално за срещата в аулата на университета. А тя продължи повече от час и половина. Карбовски и Костадинов отговаряха на различни въпроси, вълнуващи в най-голямата аудитория на висшето училище.

След срещата  Десислава Банушева разговаря с Мартин Карбовски:


- Какво Ви накара да се насочите към журналистиката ?

- Това, че има едно изречение на Вазов – казва го един от неговите литературни герои Боздугански: “Литературата е средство да умреш от глад“. Аз по принцип съм поет, имам 13 книги, което не е малко за тази възраст. Видях обаче, че колкото и да си говорим, книгите у нас не вървят. Но аз се отправих към журналистиката от няма и къде! Иначе исках да си умра като поет.

- Знаете ли  ,че Ви изучават в Шуменския Университет, но не като поет, а като белетрист?

- Не, не знам. Но ясно е, че поетите биват откривани по късно, след смъртта им - ако имат късмет. Те са малко като художниците,  защото художниците и поетите, ако са истински, те не са злободневни като белетристите и журналистите. А аз съм поет!

- Имало ли е моменти в кариерата Ви на журналист, в които да Ви се е искало да зарежете всичко и да си тръгнете?

- Не,не! На мен това ми се прави и аз вярвам в това. Все едно е да престанеш да дишаш -  да ти писне от дишането.

- Кой е бил най-интересният Ви събеседник през годините като журналист?

- Най интересните събеседници  са тия, които са малки ,слаби и неспособни да се справят с проблемите си. Тогава човек усеща отговорност и трябва да се бориш за тях.

- Затова ли деца от малцинствата често са герои във  Ваши предавания?

- Защо да не са !? Ромите са дискриминирани четири пъти: заради етнос, заради възраст, заради липса на образование и заради племенна принадлежност. Това не ги социализира, а ги прави жертви още преди да навършат пълнолетие. Затова те са най-малките и беззащитни хора у нас и трябва да имат шанс да станат нормални граждани.

- Какво е чувството да сте един от най-известните журналисти ?

- Нищо особено не е, дали си известен или не  - това не е най-важното, най-важното е хората да се просветят и говорят.

- За какво мечтае Мартин Карбовски?

-За повече заедност, за повече прагматизъм, защото когато човек говори, той не иска да има срещу себе си скепсис и изкуственост - фалш. Има проблеми за решаване, на мен ми се работи, мечтая за това. Въпреки, че работата като журналист през 2017-та вече е под въпрос.

- Какво ще пожелаете на публиката ?

-Да излезе от пътеката между телевизора и хладилника. Има толкова много пътища на този свят. В момента зрителят е прикован към телевизора и хладилника и смята, че това е демокрацията, че това е свободата, която му донесоха. Свободата не се дава - тя се взема. А когато отворите вратата, има толкова много пътища и всеки път започва с една малка крачка.



Автор: Десислава Банушева, ІІІ ВО
Източник: Академос