Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

15 Ноември 2017 /Сряда/ 15:47:11
прочитания: 885
Автор: Виктория Иванова

16 Октомври 2017 /Понеделник/ 13:10:35
прочитания: 693
Автор: Александър Попов – II Журналистика Фотографии: Съюз на гагаузките младежи

10 Октомври 2017 /Вторник/ 21:25:50
прочитания: 637
Автор: Интервюто взе Валерия Голубкова Фотографии: Мустафа Мехмедов - IV Журналистика

Това е битка, от която няма да се откажа

Една музикална фамилия на поход срещу бездуховността и чалгата

24 Март 2017 /Петък/ 14:51:58
832 прочитания





Всички сме чували за небезизвестната музикална фамилия Ешкенази, но малцина знаят, че любовта им към музиката започва с продажбата на една шевна машина и замяната й с цигулка.

За класиката, сцената и какво е да развълнуваш децата поговорихме с един от създателите на програмата – Хари Ешкенази. 


Всички сме чували за небезизвестната музикална фамилия Ешкенази, но малцина знаят, че любовта им към музиката започва с продажбата на една шевна машина и замяната й с цигулка. Откакто майката на Максим и Хари Ешкенази им подарява струнния инструмент като деца, братята не спират да се занимават с музика. Двамата отрастват в музикално семейство на леля виолистка и баща цигулар, а днес, заедно с братовчедите си Веселин и Мартин Ешкенази, покоряват с лекота световните сцени. Срещаме част от фамилията цигулари в Концертна зала „Проф. Венета Вичева“ в Шумен, където се проведе третото издание на програмата „Фортисимо в клас“ една инициатива, която наистина успява да възбуди интереса и любовта към музиката в най-малките.

За класиката, сцената и какво е да развълнуваш децата поговорихме с един от създателите на програмата – Хари Ешкенази.

-          Разкажете ни повече за Фортисимо в клас, как се чувствате на сцената?

-          Ние вече шеста година се занимаваме с това нещо - „Фортисимо в клас“ - това е образователна програма за деца на 10 годишна възраст, тоест четвърти клас в училищата. За шест години съм виждал такива концерти, много от тях са минавали през мен...

 

-          Вие сте от фамилията Ешкенази, всъщност разкажете ни повече за Веско и Максим Ешкенази.

 

 

-          Веско е мой братовчед, а Максим, който трябваше да дирижира днес, но за съжаление не можа да дойде, е мой брат. Сега отиваме в Разград - следобеда, започваме репетиции и в петък е концертът там, който пък ще бъде с Максим. Той утре пристига в България и продължаваме с него до края съвместните си концерти по програмата. Предстои ни гостуване в София, Русе и Видин и с това приключваме програмата за тази година. Иначе сме минавали преди през много градове като Варна, Пловдив, Плевен, в който тази година нямаме концерт, били сме навсякъде...

 

-          Тоест вие носите духа на сериозното изкуство по атрактивен начин.

 

-          Да, опитваме се по най-атрактивния начин да представим класическата музика, надявам се, че успяваме. Има фолклор, бийтбокс, оперно пеене и ги съчетаваме с „Малка нощна музика“... Както видяхте, имаме дори и World of Warcraft, това е любимата ми игра, а на децата им харесва много. Също така изпълняваме музика от Mission Impossible – „Мисия невъзможна“, от „Карибски пирати“. Правим един голям микс, така че на децата да им е интересно. Задаваме им гатанки, трябва да тече непрекъсната комуникация, иначе виждате, само за две минути ако отпуснеш децата, и те вече губят интерес.

 

-           

-          А какво мислите за учителите в залата, докато сте отпред на сцената?

-          Ами аз не само го мисля докато съм в залата, но мисля, че никак не им е лесно.

 

-          Изкушава ли Ви да бъдете един от тях? Вие реално сте на тяхно място в момента...?

 

-          Аз съм на тяхно място, само че не съм там всеки ден. Идвам отвреме навреме и съм един такъв - падам си по дисциплината и в моите часове всички мълчат. Тази година, също искам да кажа, че това е новостта, която направихме, но за съжаление не можахме да го демонстрираме в Шумен. Включили сме гъдулката като фолклорен инструмент. Направихме го, защото искаме в някаква степен да се насочим и към фолклорните инструменти. Но все пак основната ни цел трябва да бъде представянето на класическата музика, която наистина е в основата на цялата съвременна музика. Тя е... Както се казва, когато на една къща направиш хубава основа, след това можеш да градиш всичко останало, така че това се опитваме...

 

 

-          Разбрахме, че Печенката (творчески псевдоним на световната шампионка по бийт-бокс Адриана Николова)  учи оперно пеене, импровизира много добре на сцена...

 

-          Да, това е основата, самото начало.

 

 

-          Мислите ли, че ще се справим с бездуховността, ще преборим ли чалгата?

 

-          Аз за чалга не искам да говоря, но наистина понякога... Ние сме силни по дух хора, но някой път наистина ми е много тежко и имам чувството, че съм като някакъв Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници. И е добре, че тук имам много колеги, които ми помагат – и от Шуменската филхармония, Елена... И в Разград, и в София, и навсякъде заедно с учителите и с музикантите водим една такава много неравна битка, между другото. И много трудна. Битката е много тежка, аз лично няма да се предам и няма да се откажа никога.

 

-          С това усещане за битка ли беше свързана тази интродукция с присъствието на топа на сцената?

 

-          Ние заедно с Максим правихме това и преди, в едно Варненско издание на фестивала „Фортисимо фест“. И тогава, понеже тук сега няма как да докараме истински топ, въпреки, че доколкото знам военното артилерийско училището е наблизо. Може би трябваше да вземем един топ, едно оръдие от там... (смее се) Това тук в случая е фрагмент от тържестената увертюра от симфонията „1812-та“ на Чайковски - направихме я със звуков ефект, за да им е по-интересно на децата.

 

 

-          Разкажете ни за някоя интересна случка от сцената.

-          Симфонията „1812-та“ е посветена на Отечествената война на Русия срещу Наполеон Бонапарт. Тя е писана така, че точно по средата на музикалното изпълнение прозвучава един топовен изстрел, а финалът е отделно. Но тук по средата просто така е написано - „канон“ (оръдие), И в сценария (по точно в партитурата на диригента) е указано точно къде трябва да бъдат изстрелите. Ето защо винаги при изпълнението на тази симфония предупреждавам предварително оркестъра, защото една моя колежка си беше изпуснала виолата веднъж от внезапната уплаха при изстрела (смее се). Просто беше така неочаквано за нея и виолата падна на земята Но децата сега не ги предупредихме, и мисля, че те се радват на това! 



Автор: Преслава Цветанова, III курс Журналистика
Източник: Академос