Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

30 Ноември 2014 /Неделя/ 07:12:33
прочитания: 381
Автор: Превод: Рени Нешкова

26 Април 2014 /Събота/ 11:28:57
прочитания: 458
Автор: Медиапул

01 Април 2014 /Вторник/ 10:52:10
прочитания: 1170
Автор: Умберто Еко

За Туитър - трябва да благодарим на г-н Ердоган

Международната репутация на премиера Реджеп Тайип Ердоган е ударила дъното. Дори Вашингтон индиректно го оприличи на Хитлер, сравнявайки забраната на Туитър, за която Ердоган признава, че лично е наредил, с кампанията за изгаряне на книги през 1933 г. в нацистка Германия. Съдейки по забележките му обаче, Ердоган не обръща особено внимание на международната си репутация. Това, което на практика казва, е: “Хич и не ми пука какво мислят и казват хората извън тази страна, решен съм да продължа с това, което правя”.

28 Март 2014 /Петък/ 16:12:32
467 прочитания





Международната репутация на премиера Реджеп Тайип Ердоган е ударила дъното. Дори Вашингтон индиректно го оприличи на Хитлер, сравнявайки забраната на Туитър, за която Ердоган признава, че лично е наредил, с кампанията за изгаряне на книги през 1933 г. в нацистка Германия.

Съдейки по забележките му обаче, Ердоган не обръща особено внимание на международната си репутация. Това, което на практика казва, е: “Хич и не ми пука какво мислят и казват хората извън тази страна, решен съм да продължа с това, което правя”.

Това прилича повече на израз на отчаяние отколкото на незачитане, макар че той се опитва да го пробута като второто. Ердоган трябва да има някои наистина много тъмни тайни в килера си, дори по-лоши от вече разкритото, които отчаяно трябва да прикрие и да ги държи далеч от общественото внимание.

В противен случай той нямаше да отиде толкова далеч, опетнявайки и репутацията на страната в целия процес, не само неговата лична. Преувеличените забележки на Ердоган за повеждане на “втора война за независимост” на Турция също показват обхваналото го отчаяние.

За щастие обаче, турският народ, или поне онази част от обществеността, която отказва да бъде заблудена от него, също доказва своя кураж, отдаденост и находчивост в съпротивата и преодоляването на забраната на Туитър.

Простичко казано, тази забрана рикошира върху правителството. Но тя увеличи международната подкрепа и симпатия към турците, които се противят на все по-недемократичния подход на Ердоган след протестите за парка Гези миналото лято.

Авторитарните способи на Ердоган дори дадоха възможност на президента на Венецуела Николас Мадуро, изправен от седмици пред антиправителствени размирици, да изглежда демократичен. Запитан в Каракас дали и той ще забрани Туитър, Мадуро каза, че няма, защото би било недемократично.

Всеки вижда сега, че не само е технически невъзможно да дръпнеш щепсела на интернет в тези дни на напреднали информационни технологии - факт, който подчертава и президентът (Абдуллах) Гюл, но също и че ако се опиташ да го направиш, само ще тласнеш хората към неподчинение.

Това може да се види ясно в начина, по който забраната на Туитър от Ердоган предизвика бум в използването на социалната мрежа от едно непокорно и разгневено общество. Казано иначе, ако се опиташ да блокираш една улица, сега хората знаят, че има десетки други, които може да бъдат използвани.

Дори и най технологично невежите сред нас сега разбират какво е Ди Ен Ес (DNS, Система за имена на домейните) или Ви Пи Ен (VPN, Виртуална частна мрежа). Хората и в най-отдалечените села на Турция днес сръбват чай, докато променят настройките на мобилните си телефони, за да се уверят, че няма да пропуснат нищо заради забраната на Туитър.

Хора, които преди си нямаха и идея, вече знаят, че ако платиш определена сума на някого извън Турция, при това не много голяма, не само ще можеш да имаш достъп до всеки блокиран сайт, но и да прикриеш следите си и да бъдеш невидим за онези, които се опитват да следят онлайн активността ти.

Предвид всичко това е трудно да не се съгласим с Мурат Йеткин, който в статия вчера характеризира съветниците на Ердоган като “слабоумни”. Иначе те биха видели как забраната на Туитър ще се отрази и ще засегне Ердоган и правителството му, разрушавайки и без друго влошената му международна репутация, и биха го предупредили.

Някои от слепите поддръжници на Ердоган от друга страна, като например добре известен певец на арабески, може да бъдат сметнати единствено за “тъпаци” (използвана е думата “twits”, бел. ред.), които дадоха пълна подкрепа за блокирането на Туитър от Ердоган и личните им профили в мрежата, макар че подобно на опонентите на правителството успяха да заобиколят забраната.

Като се има предвид всичко това, изглежда много по-уместно да благодарим на Ердоган и членовете на правителството му вместо да им се сърдим. В крайна сметка това, което направиха в действителност, е да отворят очите на хората и да увеличат познанията и разбирането им за възможностите на съвременните технологии.

Автор: в. Хюриет дейли нюз,
Източник: Академос