Pro domo sua Новини Наша гордост Градът Редакторска му работа Еразъм Контакти

Портал към академическата общност
на Шуменския университет

Последни

10 Юни 2013 /Понеделник/ 07:15:00
прочитания: 1114
Автор: Марина Ганчева, III Журналистика

15 Април 2013 /Понеделник/ 09:08:20
прочитания: 1207
Автор: Теодора Тодорова, III курс Журналистика, снимки: Десислава Марангозова, III Журналистика

13 Декември 2012 /Четвъртък/ 23:15:18
прочитания: 798
Автор: Академос

Там, където никой не минава

Мизерия, лоша миризма, тъмнина … това е малка част от описанието на зловещата обстановка в шуменските подлези. Достъпни ли са подлезите за хората или са се превърнали в обществени тоалетни? Тези съоръжения би трябвало да гарантират сигурност и достъп до градската среда, но не се ли превръщат в опасно място за живота на хората?

15 Април 2013 /Понеделник/ 09:08:20
1207 прочитания




          

Мизерия, лоша миризма, тъмнина … това е малка част от  описанието на зловещата
обстановка  в шуменските подлези.

Достъпни ли са подлезите за хората или са се превърнали в обществени тоалетни?  
Тези съоръжения би трябвало да гарантират сигурност и достъп до градската среда, но не се ли превръщат в опасно място за живота на хората?


Подлезите са станали  неизползваеми и много хора предпочитат да пресичат по пътното платнo,  като по този начин всекидневно рискуват живота си и пречат на движението.
Обстановката в подлезите е толкова ужасяваща, че Стивън Кинг и Клайв Баркър биха се сбили, за да ги използват за снимачна площадка на следващия си хорър.

Днес група млади ентусиасти решихме да се разходим из подлезите в Шумен, за да разгледаме по-обстойно подземните тунели и да изградим обективна оценка за състоянието им.Тук искам само да вметна, че още имам усещането, че цялото ми тяло е нападнато от паразити.

Силно впечатление ми направи буйната растителност, която твърде много наподобяваше на джунгла, от което не се виждаше, че има стъпала, а на входа ме посрещна един гостоприемен гущер.  Поразбутах храстите и се впуснах в предизвикателството да навляза в сърцето на  Амазонската джунгла или иначе казано да премина през подлеза.

Още с пристъпването ми в подземното съоръжение силна и остра миризма замъгли съзнанието ми.Първото, което видях беше срутената мазилка от тавана и стените. Натъкнах се и на интересни находки като битови отпадъци, телевизори, гуми, бутилки, които бяха отрупали земята и може да се каже, че плочки всъщност не се виждаха.
Интересно аранжирана еднометрова дупка грабна моментално вниманието ми. Креативни умове са взели мерки да решат проблема,  като я обезопасят с кошче за боклук, което старателно бяха поставили в нея.И когато си мислих, че не може да стане по-лошо на излизане от подлеза забелязах, че стърчат голи кабели, по които силно се надявам да не преминава електричество.

Обиколката ни продължи в следващия не, не мол, а подлез. Там пък се натъкнах на творческа мисъл под формата на графити, която се простираше от  прочувствени слова, до призове, докато се стигна и до расистки нападки. Вярвам, че всеки преминал поне веднъж през този подлез е обърнал внимание на най-колоритния надпис, който беше призив, вероятно към управляващите и гласеше: Не щем ний Европа, не щем ний пари, искаме ракията на старите цени.Все още никой не се е сетил да призове за осветление и чистота в подлезите, но всичко с времето си.

 
Трагичната ситуация с подлезите е от години, но обикновено общините се оправдават с липсата на средства за тяхната поддръжка и ремонт. И така проблемите се задълбочават и задълбочават, докато преди месец в Шумен нещата не ескалираха и 16 годишно момиче бе нападнато от мъж, който излязъл от занемарен и неосветен подлез.
Така се стига до момента, в който си задаваме поредица от въпроси: Така ли се грижи общината за своите деца?
Докога мръсни и опасни подлези ще застрашават живота ни? Докога ремонтите, които се правят по тях ще бъдат само козметични? Докога въпросът с осветлението ще стои нерешен?

Докато не се намери отговор на тези въпроси и компетентни органи, които да поемат отговорност и да разрешат проблема, всеки ден десетки души ще рискуват живота си, пресичайки по пътното платно, майки с деца ще се борят срещу бясното движение на автомобилите, а подлезите ще си стоят все така тъмни и безлюдни и все така недостъпни за гражданите.



Автор: Теодора Тодорова, III курс Журналистика, снимки: Десислава Марангозова, III Журналистика,
Източник: Академос